Бюлетин

Получавайте най-новата информация от сайта ни на Email :

Joomla : Faceteam-bg

СПЕЦИАЛИЗИРАНА ИНФОРМАЦИЯ

Специфична лигавична и костна патология в устната кухина


Специфичната лигавична и костна патология в устната кухина (наричана най-често орална патология) е обширно поле на диагностициране и лечение на множество локални и системни заболявания, които се представят със специфични промени в устната кухина. В много страни от Европа и САЩ, тази насока е отделена като самостоятелна специалност в денталната или общата медицина.


Голямо количество специфични болестни прояви могат да засегнат меките тъкани, костните структури и зъбите и представляват както локални изменения в тях, така и прояви на най-различни общи заболявания – кожни, алергични, имунологични, кръвни, стомашно-чревни, сърдечносъдови и др.


изменения на устната лигавица при Pemphigus vulgaris – имунологично обусловено дерматологично (кожно) заболяване

(изменения на устната лигавица при Pemphigus vulgaris – имунологично обусловено дерматологично (кожно) заболяване)


За лицево-челюстната хирургия от особено значение са тези изменения на устната лигавица и костите, които имат потенциала да се превръщат в злокачествени образувания.


Една от класификациите на лигавичните орални лезии ги разделя в зависимост от техния цвят – на бели, червени или пигментни (тъмно оцветени). От тях с изразен потенциал за злокачествено израждане са петната или плаките с червен цвят (еритроплакии), които налагат своевременно хирургично отстраняване.


еритроплакия на езика

(еритроплакия на езика)


От друга страна, белите лезии (левкоплакии) имат по-малък статистически риск от малигнена трансформация, но поради факта, че се срещат в повече случаи, често са обект на незадълбочена диагностика и лечение, при което съществува сериозен риск от пропускане на образувания, които преминават в злокачествени тумори.


левкоплакия на езика

(левкоплакия на езика)


Поради това съветваме всеки пациент, при който съществува повече от 15 дни плака, петно или рана в устната кухина с каквито и да са цвят и форма, да потърси своевременно специализирана консултация.

Значителен процент от специфичните бели и пигментни лигавични образувания се свързват и с тютюнопушенето (например цигарената кератоза, никотиновия стоматит (небцето на пушещите лула), никотиновата меланоза и т.н.)


В последните години значително нарастват и доброкачествените и злокачествени образувания, свързани с разпространението на човешкия папиломен вирус (HРV), който причинява тежки поражения особено при имунокомпрометирани състояния, например СПИН.


Съществува и голяма група специфични за устната кухина заболявания на костната структура, като голямо значение в последните години придобива т.нар. бисфосфонатна остеонекроза на челюстните кости, поради широкото използване на бисфосфонати при пациенти с костни метастази или остеопороза.


Основни представители на лекарствата от групата на бисфосфонатите са:


Pamidronate (APD, Aredia)

Neridronate

Olpadronate

Alendronate (Fosamax)

Ibandronate (Boniva)

Risedronate (Actonel)

Zoledronate (Zometa, Aclasta)


Те „запечатват” костната структура и пречат на естествените процеси на костен метаболизъм и обмен. Тази им способност води до значими положителни резултати при онкологично болни пациенти или пациенти с тенденция за костно стопяване, но като нежелан страничен ефект биха могли да доведат до изключително трудно зарастващи костни рани след изваждане на зъб или осъществяване на каквато и да е хирургична интервенция на костните структури в устната кухина. Поради това е желателно пациентите, на които предстои терапия с бисфосфонати, да излекуват всички проблемни зъби в устната кухина преди основното лечение, за да намалят до минимум необходимостта за екстракция на зъби или други дентални манипулации след това.


бисфосфонатна остеонекроза на долната и горната челюст

(бисфосфонатна остеонекроза на долната и горната челюст, развиваща се месеци наред след екстракцията на зъби в съответните области)


При развила се вече бисфосфонатна остеонекроза на долната или горната челюст е необходимо изключително прецизно анализиране на нуждата от хирургично лечение, поради това, че при всяка една интервенция е налице опасност от разширяване на полето на костна некроза. В тази връзка съвременните стандарти изискват максимални усилия върху консервативното лечение със съответните антисептици, антибиотици, епителотонични средства и т.н., преди да се пристъпи към каквато и да е хирургична интервенция.



Всички права запазени Faceteam 2012

Сайтът е създаден от 2p web design