Бюлетин

Получавайте най-новата информация от сайта ни на Email :

Joomla : Faceteam-bg

СПЕЦИАЛИЗИРАНА ИНФОРМАЦИЯ

Болести на слюнчените жлези

 

Нормалната функция и доброто състояние на устната кухина зависят изключително много от дейността на слюнчените жлези. Свързани с устната кухина са шест броя големи слюнчени жлези (2 околоушни, 2 подчелюстни и 2 подезични) и стотици малки слюнчени жлезички, пръснати в лигавицата на устната кухина. Те общо произвеждат около 1000–1500 мл слюнка дневно, която се състои от 99% вода и 1% изключително важни допълнителни съставки, подпомагащи храносмилането (ензими), защитата от вредни фактори (имуноглобулини), обмяната на веществата (хормони) и т.н.


околоушна слюнчена жлеза (пред и под ухото) и подчелюстна слнчена жлеза (от вътрешната страна на  долната челюст) – 3В Scientific Модел

(околоушна слюнчена жлеза (пред и под ухото) и подчелюстна слнчена жлеза (от вътрешната страна на долната челюст) – 3В Scientific Модел)

 

Неорганичните съставки на слюнката при определени обстоятелства могат да се утаяват и да формират камъни (конкременти), които в 80% от случаите се разполагат в подчелюстните слюнчени жлези или в изходните им канали. Те могат да предизвикат силни болки, придружени с периоди на подуване и възпаление на жлезите.


слюнчен камък разположен в близост до изхода на подчелюстния слюнчен канал, в лявата част на пода на устната кухина

(слюнчен камък разположен в близост до изхода на подчелюстния слюнчен канал, в лявата част на пода на устната кухина)

 

Редица микроорганизми (бактерии, вируси и др.) причиняват възпаления на жлезите, които се развиват едностранно или двустранно и се придружават с общо неразположение, болки и подуване в съответната област, като могат да се разпространят и в съседните меки тъкани.


бактериално възпаление на дясната околоушна слюнчена жлеза

(бактериално възпаление на дясната околоушна слюнчена жлеза)

 

Характерно вирусно заболяване на слюнчените жлези е заушката, която често се развива в детско-юношеска възраст, при неимунизирани пациенти и причинява последователно (през около 2–3 дни) симетрично подуване на двете околоушни жлези.

 

Специфична група заболявания на слюнчените жлези са т.нар. сиалози (синдром на Сьогрен, Микулич и др.), които са често свързани с нарушения в имунната система, причиняващи симетрични подувания на слюнчените жлези, сухота в устата (ксеростомия), в очите (ксерофталмия) и възпаления на ставите (ревматоиден артрит).


1-подуване на двете околоушни слюнчени жлези при синдром на Сьогрен; 2-Ксерофталмия при синдром на Сьогрен

(1-подуване на двете околоушни слюнчени жлези при синдром на Сьогрен; 2-Ксерофталмия при синдром на Сьогрен)

 

Някои общи заболявания като рефлукс езофагитът, болестта на Паркинсон, състоянията след мозъчен инсулт, отравянията с тежки метали и др. могат да доведат до хиперсекреция на слюнка – състояние, известно като птиализъм или сиалорея.

 

Слюнчените жлези в лицево-челюстната област се засягат и от множество туморни образувания. В големите слюнчени жлези (и то най-вече околоушните) те са предимно доброкачествени, но поради специфичното си протичане и възможността за рецидиви, налагат радикално оперативно лечение, с цялостно премахване на съответния орган.

 

Като цяло може да се отбележи, че между 2/3 и 3/4 от всички слюнчени тумори се развиват в околоушните (паротидни) слюнчени жлези и от 2/3 до 3/4 – от тези паротидни тумори са доброкачествени.

 

Най-често от доброкачествените тумори се развива плеоморфният аденом, който е изключително специфичен тумор, изграден от смесени клетъчни съставки, имащ потенциал да рецидивира, да малигнизира (да се трансформира от доброкачествен в злокачествен), както и да метастазира, дори в доброкачествената си форма. Това е основната причина за необходимостта от цялостно премахване на засегнатата жлеза (вкл. на околоушната слюнчена жлеза, през която минават важни анатомични структури, като например лицевият нерв, движещ мускулатурата на лицето от съответната страна).


плеоморфен аденом на лявата околоушна слюнчена жлеза, разположен под ушната мида

(плеоморфен аденом на лявата околоушна слюнчена жлеза, разположен под ушната мида)

 

На второ място от доброкачествените тумори е аденолимфомът (тумор на Вартин), който притежава характерна особеност да се развива последователно в двете симетрични слюнчени жлези. Той също притежава известна склонност към рецидивиране при нерадикално лечение, проади мултицентричност на първоначалната лезия.

 

На трето и четвърто място от доброкачествените тумори са онкоцитомът и базално-клетъчният аденом.

От 8 до 10% от всички слюнчени тумори се развиват в подчелюстните слюнчени жлези, но честотата на злокачествените тумори при тях е двойна в сравнение с околоушните слюнчени жлези.

 

Туморите на подезичните жлези са редки и не достигат повече от 1% от всички слюнчени тумори, но за съжаление от 70 до 90% от тях са злокачествени. Туморите на малките слюнчени жлези като цяло заемат второто място сред всички слюнчени тумори с честота между 10 и 20%. Около 50% от тях са злокачествени.

 

От злокачествените тумори на слюнчените жлези на първо място е мукоепидермоидният карцином, който при развитие в големите слюнчени жлези и висока диференциация, трудно се отличава от доброкачествения плеоморфен аденом. На второ място е аденоидно кистичният карцином, който често проявява силно изразена злокачественост с локална агресивност и метастазиране по кръвен път. На трето място е ацинозноклетъчният аденокарцином, следван от малигнизиралият плеоморфен аденом (преминал от доброкачествен в злокачествен тумор) и плоскоклетъчният карцином на слюнчените жлези.


малигнизирал плеоморфен аденом на дясната околоушна слюнчена жлеза – случай с дългогодишно развитие

(малигнизирал плеоморфен аденом на дясната околоушна слюнчена жлеза – случай с дългогодишно развитие)

 

Всички права запазени Faceteam 2012

Сайтът е създаден от 2p web design